Monthly Archives: юни 2015

Концерт на възглавници в планината

02.08.2015

02 август 2015 (неделя)
11:00
Детски Екостационар “Бели брези”
Природен парк “Витоша”

site-cover-mountain-bg



БИЛЕТИ ТУК→

Детският екостационар „Бели брези” се намира вдясно на пътя от квартал Бояна към мeстността Златни мостове, на един километър след разклона за Копитото.
Към момента, на просторната поляна пред него не липсва нищо друго, освен няколкостотин възглавници, на които да настаним прекрасната ни публика от родители и деца. От красивата дървена сцена ще чуем небеизвестния ни брас квинтет, за чиито медни духови инструменти този път няма да бъде така лесно да ни залеят със звук и музика. Любопитно и вълнуващо е да разберем как звучи класическата музика високо в планината, а концертът е един чудесен повод за семейна разходка из Витошките алеи.

В програмата ще чуем селекция от най-силно аплодираните произведения в репертоара на брас квинтета. Негов водач, както винаги, ще бъде тромпетистът Ян Дунев. Валдхорнистът Мишо Михайлов също ще бъде на линия, но в планинския ни концерт ще се изявят и две нови музикални попълнения в ансамбъла – Атанас Маринов, втори тромпет и тромбонистът Боян Маринов. Не бива да забравяме и единствената дама на подиума, а именно Петя. Посетилите Немския концерт на възглавници помнят коя е тази мистериозна особа. За останалите – ще разкрием нейната самоличност на Концерт на възглавници в планината.



Снимки от концерта


БИЛЕТИ

Онлайн:
Семеен билет – 30 лв.

На място:
Възрастен – 20 лв.
Дете – 5 лв.
Максимална цена за семейство – 35 лв.


Изпълнителите:

Ян Дунев, тромпет
Атанас Маринов, тромпет
Михаил Михайлов, валдхорна
Боян Маринов, тромбон
Георги Илиев, туба


БИЛЕТИ ТУК→

Музикална програма

А. Бъйканов – Улично движение
Жорж Бизе – Откъс из операта “Кармен”
Fiesta de Candelaria
Сони Компанек – Killer Tango
Мануел Пенеля – El Gato Montes
Жак Офенбах – “Кан-кан” из операта “Орфей в ада”
Зекиня де Абреу – Tico, tico
Лю Полак – That’s a Plenty
Скот Джоплин – The Entertainer
Арам Хачитурян – Танц със саби
Just a closer walk
Old McDonald
Йоханес Брамс – Унгарски танц №5
Джордж Гершуин – Fascinating rhythm
Хари Уорън – Chattanooga Choo-Choo


Програма, 02 август 2015

11:00 Концерт на възглавници – Билети тук


Семейство на месец юни 2015

06.2015


Семейство на месеца
“Китара, разбира се!”

pillow-june-15-fom


За издигането на най-високата кула в Дубай, Бурдж Халифа, са били нужни цели шест години. Е, на нас чак толкова време не ни трябва. С помощта на малките Момчил и Свилен направихме най-високата кула… от възглавници, и стана само за десет минути. Докато двамата малчугани я донагласяха и проверяваха дали няма да падне, ние седнахме с техните родители – Надежда и Христо – да си поговорим за музиката и да опознаем нашето семейство на месец юни.

МОДО: Как разбрахте за Концерти на възглавници?
Надежда: Преди две години някой ми изпрати линк, мисля че беше моя приятелка. Беше съвсем случайно, но веднага отидохме и всъщност от тогава идваме. Доста концерти сме пропускали, но идваме винаги когато можем.
МОДО: Помните ли първия концерт, на който присъствахте?
Надежда: Аз не си спомням.
Христо: Аз също.
Надежда: Но любими имаме много: най-първият на Брас квинтета (Брас концерт на възглавници, на 23-ти февруари 2014 г. – бел. на МОДО), после Карнавала на животните, Новогодишния концерт във Военния клуб през 2013 г. От последния сезон много ми хареса Оперният концерт. Беше страхотно направен за деца, като много увлекателна приказка.
Христо: На мен много ми хареса концертът в книжарница „Хеликон“. Там беше много разчупено и много хубаво се получи. (говорим за Вип концерт на възглавници – бел. на МОДО).
Надежда: Другият, за който се сещам, беше Приказен концерт на възглавници.
МОДО: Кои са нещата, заради които ни харесвате?
Надежда: (с въздишка) Много са! Самата идея – музика на възглавници – предполага доста по-неформална обстановка и това според мен освобождава и родителите и децата да се чувстват комфортно на самия концерт и да попиват музиката, без да трябва да стоят мирно и вторачено по време на изпълненията, без да са притеснени. Харесва ми това, че музиката е поднесена увлекателно, почти винаги е с някаква история и има връзка между музикалните произведения. Също – че се подбират не само най-популярните произведения, но и такива, които дават информация за нови неща. Самите музиканти винаги са страхотно лъчезарни и им личи, че свирят с удоволствие – това страшно зарежда децата и ги увлича в музиката.
Свилен: Ела в нашата къща. (Свилен и Момчил се чуват из под възглавниците)
Христо: Аз сигурно ще повторя всичко това, но с други думи. Първо ми харесва, че се взима предвид характерното за публиката, т.е. че публиката не може да стои на едно място и не трябва да стои на едно място. Така музиката се поднася по начин, съобразен с децата. Въпреки че понякога не личи, че слушат, според мен попиват всичко. Ако от рано започнат да ходят на „сериозни“ концерти, има опасност да я намразят, а така вероятността е по-скоро да я заобичат.
МОДО: Как би изглеждал вашият Концерт на възглавници?
Надежда: Много трудно си го представям да е нещо по различно от това, което е в момента. Много съжалявам, че изпуснахме концертите с акордеон и китара и затова ми е любопитно да чуя концерт в такава комбинация.
Христо: Това, което правите – в този формат и в толкова голяма зала – е нещо, което определено работи. В допълнение бих казал, че може да има нещо закачено по стените или музикантите да са облечени по някакъв определен начин.
МОДО: Слушате ли класическа музика в ежедневието си?
Надежда: Десет години съм свирила на пиано в училище, но беше много отдавна. Нямам музикално образование, не съм се задълбочила в тази посока, но определено ми е останал интересът към музиката. Знам, че това е много важно за децата и ако се започне от рано, ще имат любов към музиката. Всъщност слушаме разнообразни стилове, но и класическа музика.
Христо: Аз не слушам, признавам си. Благодарение на жена ми започнах да се запознавам с музиката и мисля, че Концерти на възглавници много ми помагат.
МОДО: А любимите ви инструменти кои са?
Христо: Момчи в последно време много се запали по китарата. Даже си купихме. И на мен ми харесва като звучене. Така че нея посочвам за момента.
Надежда: Много са. Освен пианото, което си ми е втора природа, много обичам орган. В тази връзка – концертът с клавесин беше много интересен. Харесвам още арфа и духови инструменти. Свилен, малкият ми син, също има ясни предпочитания. Като кажа, че ще ходим на концерт, ме пита: “Дали ще има барабан?”
Христо: Да, предпочита ударни инструменти.
Надежда: На него любими са му барабан и акордеон. Всеки си има любими инструменти, така че вкъщи си правим концерти.
МОДО: Свилене, а ти имаш ли си любим инструмент?
Свилен: Тромпет.
Христо: Момчи, а на теб кой ти е любимият инструмент?
Момчил: (от върха на кулата) Китара, разбира се!
МОДО: Виждам, че двамата имат интерес към музиката. Мислите ли да ги запишете да учат някакъв инструмент?
Надежда: Така е, много са любопитни към музиката. Някъде преди около две години, така, на шега попитах Момчи дали има желание да свири на инструмент и оттогава от време на време повтарям този въпрос. Отговорът му последно беше: „Китара!“. И затова всъщност преди два месеца започна да ходи на уроци в Модо. При него изглежда, че е много траен интерес и се надявам наистина да продължи. Нямаме никакви амбиции, просто е голямо богатство.
МОДО: За други проекти на Модо чували ли сте?
Надежда: Музикално училище е много интересен проект. Усещам, че е по-скоро мое желание засега и искам да ги усетя децата дали клонят натам, за да им предложа и тази възможност. Имаме познати, които го посещават, и те са страшно доволни и много впечатлени.
МОДО: Говорейки си за интереси – обичате ли да пътувате?
Надежда: Обичаме, но малко трудно се организираме. Като цяло повече пътуваме из България, за да виждаме роднините си.
Христо: Като порастнат още малко децата, ще тръгнем по света.
МОДО: Имате ли си места, които много искате да посетите?
Надежда: Аз имам една мечта: Ирландия. Всъщност си бяхме организирали пътуването до Ирландия – беше първата година след като се оженихме, като част от сватбеното пътешествие. И тогава разбрах, че съм бременна. Препоръчаха ми да не летя и си казахме, че това е знак, че бебето иска да дойде с нас в Ирландия, но да има спомени от там. Затова сме решили, че ще отидем там, но след като Момчил порасне достатъчно.
МОДО: Харесват ли ви културните пътешествия с Концерти на възглавници?
Надежда: Да, много. Научаваме доста нови неща, например в книжката за Германия прочетох за катедралата в Кьолн, където сме ходили и се качихме до върха. Тогава бях бременна с Момчил и той пътува със самолет, без да знае. Но от книжката разбрах всъщност колко дълго е строена. Много ми харесва да чета любопитни факти за някоя държава.

Нашето семейство на месец юни са членове и на Клубната програма на МОДО, за която споделиха, че е допълнителн стимул да ни посещават. Тя допълнително ги кара да се чувстват част от нашето голямо музикално семейство. Накрая се разделихме с обещанието да продължаваме да сме толкова ентусиазирани и да пазим детското в себе си.

МОДО: Как измислихте имената на момчетата?
Христо: Много трудно.
МОДО: С гласуване?
Христо: Имаше, но беше само между нас двамата.
Надежда: Категорични бяхме, че искаме имената да са нещо, което е важно за нас. Без да се съобразяваме с очакванията на другите. Искахме да са български, да не са стандартни и често срещани, да имат значение. Всъщност Момчил означава „желана мъжка рожба“, което и беше. Свилен е мек като коприна, но всъщност с памук ни вади душата. Надявам се, че и те си ги харесват.

Тук кулата от възглавници се срутва и малчуганите падат в ръцете на родителите с. Разделяме се големи усмивки и очаквания за нови музикални приключения.

Интервюто взе Диди Бранкова, координатор на Концерти на възглавници.
Фотография: Минко Минев, http://minkominev.com



Продуцент за един ден

21.06.2015

21 юни 2015 (неделя)
19:00 ч.
Борисова градина

Print

ПРОДУЦЕНТ ЗА ЕДИН ДЕН

Участвали ли сте в създаването на летен концерт?

Представете си го: публиката е удобно настанена на възглавниците, музикантите са готови, децата се въртят, нетърпеливи (“Мамо, мамо, кога ще започне?”). Диригентът вдига палката си и музиката разперва криле над събраните в парка семейства. Няколко такта по-късно в сърцето Ви се настанява една особена радост, защото знаете, че концертът не би бил възможен без Вас. Оглеждате се и срещате усмивките на други, които мислят за същото. Публиката се е превърнала в общност и всички заедно сте част от нещо чудесно.

Станете съпродуцент на юнския ни Концерт на възглавници в парка!

Ще бъдете заети само за една вечер и единствената квалификация, която Ви трябва, е да обичате музиката.


Стани продуцент→
Повече информация→