Monthly Archives: ноември 2015

Магически Концерт на възглавници в Пловдив

20.12.2015

20 декември 2015 (неделя)
11:00
Регионален исторически музей
пл. “Съединение” №1, Пловдив

site-cover-maical-bg

БИЛЕТИ ТУК→

Има добри, лоши, красиви, грозни, умни, хитри, приказливи, стеснителни, пленителни… вещици. Някои ги наричат магьосници, а други – вълшебници. Но точната терминология няма никакво значение. Важното е, че човек никога не скучае в компанията им, защото те винаги правят нещо необикновено. Във втория Концерт на възглавници в Пловдив очакваме две от тях. Дали ще пристигнат на метли, летящи килимчета или чрез така модерната напоследък телепортация? Съвсем скоро ще разберем, а покрай орисването на най-желания принц в кралството и магията върху него и любимата му са ни обещали музика от най-големия вълшебник сред композиторите – Волфганг Амадеус Моцарт. Неговата опера “Вълшебната флейта” ще съпоставим с откъси от “Вълшебникът от Оз” и няколко други вълшебнически мюзикъла.

Един час преди концерта, всички желаещи могат да декорират своя собствена магическа възглавница.


Снимки от концерта


БИЛЕТИ

Възрастен – 20 лв.
Дете – 5 лв.
Максимална цена за семейство – 35 лв.


Изпълнителите:

Доротея Доротеева, сопран
Александър Мутафчийски, баритон
Ралица Георгиева, пиано
Мануела Генова, пиано


БИЛЕТИ ТУК→

Музикална програма

• В. А. Моцарт – Соната за четири ръце в до мажор, I част
• В. А. Моцарт – Арии и дуети из операта „Вълшебната флейта“
• Йохан Щраус – Дует на Папакода и Чиболета из оперетата „Една нощ във Венеция“
• Андрю Лойд Уебър – Песен на Йосиф из мюзикъла „Йосиф и неговата фантастична пъстра дреха“
• Харолд Арлън – Песен на Дороти из мюзикъла „Магьосникът от Оз“
• Ленард Бърнстейн – Песен на Мария из мюзикъла „Уестсайдска история“
• Фредерик Лоу – Песен на Илайза из мюзикъла „Моята прекрасна Лейди“


Програма, 20 декември 2015

10:00 Работилница на възглавници
11:00 Концерт на възглавници

БИЛЕТИ ТУК→


Концерт на възглавници с Алиса

13.12.2015

13 декември 2015 (неделя)
11:00 и 17:00
Централен военен клуб, зала №1
София

site-cover-Alisa-bg


БИЛЕТИ ТУК→

Да вярваш в невъзможното, е задължително изискване за следващия Концерт на възглавници, защото тогава ни очаква среща с момичето с най-голямо въображение в цялата вселена – Алиса. Говорещите зайци, мишки и птици са нещо съвсем обичайно в нейния фантастичен свят и нищо чудно някой от тях да се появи и на нашия концерт. В музикалната програма сме включили музиката на американския композитор Едгар Стилмън Кели, който е имал не по-малко развита фантазия от Алиса, и затова е решил да разкаже нейната история в ноти.
Конкурсът за най-оригинален костюм продължава с пълна сила – този път гостите ни са поканени да дойдат, облечени като любимия си герой сред приятелите на Алиса, а защо не и като самата нея!

БИЛЕТИ

Възрастен – 20 лв.
Дете – 5 лв.
Максимална цена за семейство – 35 лв.

БИЛЕТИ ТУК→


Снимки от концерта


Изпълнителите:

Венета Нейнска, пиано
Венета Нейнска получава бакалавърската си степен в класа на световноизвестния пианист Джон Пери в Южнокалифорнийския университет. В последствие учи с Джоун Хавил в Лондон и в Училището за музика и театър „Гилдхол“. Участва в майсторските класове на Имоджен Купър, Алексей Наседкин, Джером Лоуентал и Доминик Мерле. Тя печели редица конкурси за пианисти в света. Сред наградите й са: Първа награда на Седмия конкурс за пианисти в Ларнака, Кипър; Втора награда на конкурса “Кристофър Дюк” в Уотфорд, Великобритания; Първа награда на конкурса “Бетовен Храдец” в Чехия; Трета награда на конкурса “Александър Тансман” в Лодз, Полша. В момента Венета Нейнска е артистичен директор и вдъхновител на всички проекти на Модо България.
veneta-neynska-alice-pillow

С участието на:
Екатерина Стоянова – Алиса
Милен Ангелов – Разказвач, Котаракът, Лудия Шапкар, Царят
Ванина Кондова – Разказвач, Гъсеницата, Мартнеския Заек, Царицата


Музикална програма

Едгар Стилмън Кели
Сюита за пиано “Алиса в Страната на чудесата”

I. Въведение
II. Белият заек закъснява
III. Чеширският котарак
IV. Свободното надбягване
V. Гората на забравата
VI. Банкетът на Червената кралица


Програма, 13 декември 2015

10:00 Музикална Работилница на възглавници
11:00 Концерт на възглавници – Билети тук

16:00 Музикална Работилница на възглавници
17:00 Концерт на възглавници – Билети тук


Семейство на месец ноември 2015

11.2015


Семейство на месеца
Музиката е богатство

fom-november-15


Разговорът ни започва с история.
…На скалния масив на нос Калиакра има руини от крепост, които датират още от тракийско време. В скалите под нея има много пещери, а една от легендите разказва за съкровището на Лизимах. Той го заграбил при поход, след като потушил бунта на въстанали градове. Едни разграбил, а другите сами принесли злато, сребро и скъпоценни камъни за откуп. Лизимах укрил съкровището в пещерите под крепостта и…“

Ако прекараме още малко време с Деница, Кирил и малката Теа, ще научим за още красиви и интересни места в България. Но освен за пътешествия, нашето семейство за месец ноември има и какво да ни разкаже за музиката.

МОДО: Кой е най-яркият ви спомен от Концерти на възглавници?
Деница: От първия ни Концерт на възглавници! Тогава спечелих наградата за „Най-послушен родител“.
МОДО: Откъде разбрахте за Концерти на възглавници?
Д: Не помня. От приятели или от фейсбук… Но като научих, веднага си казах, че това е нещото за нас. Обичам разнообразна класическа музика. Всъщност най-много ми харесва точно това при вас, че музиката е различна всеки път. Реших да пробваме и ни хареса. А мъжът ми разбра от мен.
Кирил: Така става обикновено.
МОДО: Помните ли кой е първият концерт, на който присъствахте?
Д: Беше този след Баховия концерт, защото първо четох за него. Спомням си много ясно, защото се ядосах, че съм пропуснала, и си казах, че ще отида на следващия. Говоря за Немския концерт на възглавници – от него нататък идваме всеки път. Мисля, че не сме пропускали. И наистина всеки път е различно – инструменти, музика, пеене. Интересно е, защото и ние чуваме нещо различно, а и за Теа е полезно. Нали идеята е тя да слуша хубава класическа музика.
МОДО: Имате ли си любими инструменти?
Д: Аз харесвам всички инструменти, но клавирните – пиано, роял, са ми любими. Като малка съм свирила малко.
К: Имаме си пиано вкъщи, на което се свири постоянно.
Д: Аз малко, а малката много.
К: Всъщност Теа свири най-много от всички. Още не може да свири наистина.
Д: Но с голямо удоволствие опитва.
К: Пианото й е любимата играчка.
Д: То е електронно, но голямо. Прилича на истинско, обаче има светещи копчета и тя винаги ги натиска, сменя си ритъма. Много е музикална.
МОДО: Явно музиката много добре й влияе.
Д: Да! Ще видим как ще продължи. Само да порасне.
МОДО: Класическата музика присъстваше ли във вашето детство?
Д: В моето е имало. Баща ми много обича класическа музика, и то най-различна – Бах, Моцарт. Аз съм слушала и на плочи. По-късно, разбира се, продължих да слушам. Също така съм свирила. Обичам класическата музика.
К: Те са имали пиано вкъщи и със сестра й са ходили на уроци. При мен не е било така, тъй като…
Д:При тях е било рок.
К: Да, моите родители харесват рока, инструменти не е имало у дома. Слушаха се само роксъстави.
Д: Но пък Концертите на възглавници му харесаха, а и класическата музика като цяло. Ходим на различни симфонични концерти в зала «България».
К: Ходехме. Не сме ходили в последно време.
Д: Но живот и здраве, пак ще продължим. Теа вече е на годинка и можем да се възползваме от бабите. Браво на организаторите за идеята да има нещо, което е за децата и за цялото семейство, защото не е тайна, че освен за децата, музиката е и за нас.
К: Концертите реално създават възпитание у децата, предоставят им възможността да слушат тази музика от малки и те изграждат слух. Може би получават стимул и стил на поведение.
МОДО: Ако трябва да измислите концерт на възглавници, какъв ще е той?
Д: Ако е за мен, бих го направила клавирен. Примерно четири ръце, два рояла звучи чудесно. Но за децата, на тях би им омръзнало да е едно и също само, така че да има разнообразие – по-бързи, по-спокойни пиеси. Това, което вие правите, много се доближава до това, което бих направила аз.
К: Малко повече динамика да има.
Д: Да, това имам предвид. Произведенията обикновено се редуват, да не са само динамични произведения.
МОДО: Освен ако не стават за танцуване.
Д: Което е любимото нещо за децата. Чакам с нетърпение Теа да почне да рисува и да може да се радва на пълния набор от забавления. Но всичко с времето си.
МОДО: Обичате ли да пътувате?
Д: Мъжът ми се интересува от стара българска история, обикаляме, където има тракийски следи, средновековна крепост. Той знае за тях и посещаваме много от тях. Сега с Теа е малко по-трудно, но ще продължим. Затова е хубаво, че ще имаме програмата предварително, за да си предвидим свободното време.
К: Обичаме да пътуваме.Обичам много България, тя е и една от държавите с най-богата история и всъщност има страшно много интересни места, които са слабо популярни за хората и наистина има какво да се види. Първо да опознаем България, после света. Не че не сме пътували и извън България, но тук има толкова много неща, с които да се гордеем.
МОДО: Кои са любимите ви занимания заедно с детето?
Д: Тя плува. Наистина!
К: Да ходим на разходки, на люлки.
Д: Да, бебешките неща. На бебешко плуване я водим, на всякакви неща, които са за бебета, за да можем да се разнообразяваме и тя, и аз, и всички заедно. Вкъщи играем страшно много и както каза татко й, една от любимите играчки е пианото.
Д: Имам ксилофон, купен от Модо. Маракаси и всичко, което издава звук, е много добре прието. И ако е нещо кисела, винаги ни вършат много добра работа.

В края на разговора единственото, което поискаха от нас, е да продължаваме с още по-хубави концерти. Разбира се, ни пожелаха и много вдъхновение, защото Концерти на възглавници не могат без него.

Интервюто взе Диди Бранкова, координатор на Концерти на възглавници.
Фотография: Минко Минев, http://minkominev.com


Семейство на месец Септември 2015

09.2015


Семейство на месеца
С голяма усмивка при семейство Самареви

fom-september-15


Красива рокля, голяма усмивка, няколко малки стъпчици и малката Никол вече е до мен. Разказва ми за Майсторския клас на Модо, който посещава и за всички произведения, които е научила да свири на арфа. Към нея се присъeдиняват татко й Петър и майка й Мария, а гордостта им от малката музикантка се усеща веднага.

МОДО: Във вашето детство имаше ли класическа музика?
Мария: Не съм свързана с музикалните среди, но Никол ме насочи към тях и сега се образоваме заедно. Като бях малка, се слушаше диско. Рок музика не съм слушала много, най-вече поп музика. Спомням си, че се опитвах да слушам класическа музика по радиото, но не успяваше да ме завладее. Винаги съм си пускала радио като фон на всичко, което правя. Но не съм музикална. Като бях малка съм свирила на акордеон три години.
Петър: Свирил съм на музикален инструмент, като съм бил малък. Леко е било по принуда – дядо ми е държал да стана цигулар. Ходил съм на всичко – уроци, солфеж. Даже са ми казвали, че съм много добър, но така и не ми стана на сърце.
МОДО: Колко малък си бил?
Петър: Ами на годините на Никол. Пет-седемгодишен.
МОДО: А дядо ти музикант ли е бил?
Петър: Не, просто беше решил, че трябва да стана цигулар. Ходех на частни уроци, те си бяха скъпи по онова време. Отделно на школи и какво ли още не. Но като всяко дете повече ме влечеше топката и футболът и така, в първи клас, след като бях записан на поне петнайсет още неща, родителите ми решиха, че ми идва в повече и изключихме музиката.
МОДО: А откъде е дошло желанието на дядо ти да те прави музикант?
Петър: Нямам никаква представа.
Мария: Нали в родата имате музиканти?
Петър: Да, така е, но в този случай беше друго – той искаше аз и братовчедка ми да станем музиканти. Тя свири на пиано, сега е музикантка в Белгия, продължи всичко – завърши и Музикалното училище и Консерваторията. Мечтата му беше тя да е на пианото, а аз да съм на цигулката. Спонсорираше ни и ни насърчаваше. При нея се получи, при мен – не.
Мария: Родителите винаги имат амбиции за децата си.
МОДО: А как открихте интереса към музиката у Никол?
Мария: Ами още от мъничка хората ми казваха, че е много ритмична и музикална. И всъщност една моя приятелка, на която синът й е музикант, ни изпрати покана за Концерт на възглавници и ние започнахме да идваме. Първият ни беше Коледният концерт на възглавници „Карнавал на животните“, във Военния клуб. На нея много й хареса, и така няколко пъти идвахме. Оттам се запознахме с Модо. Първо дойдохме на Music Circle, когато го имахте и лятото я записах на Музикалното училище. За една седмица беше само, но постепенно установихме, че не трябва да е само за една и така.
Петър: Вкъщи пее, танцува, слуша музика, имаме микрофони, разни слушалки. Кака й е голяма меломанка и общо взето и тя много й влияе. Като беше на нейните години, и тя свиреше на пиано, по собствено желание. Но на нея, както при мен, й премина ентусиазмът. Сега от време на време показва на Никол, че и тя е свирила. Получава им се леко състезание, но Никол е по-амбициозната.
МОДО: Никол, на теб кой ти е любимият музикален инструмент?
Никол: Арфа.
МОДО: Защо арфата?
Никол: Защото има много красив звук.
Мария: Аз може ли да й допълня отговора? Миналата година в лятното училище имаше правото да избере два инструмента и тя си избра арфа и флейта, а после от септември почна да ходи и на пиано. Като се записахме за Неделното училище, трябваше да си избере отново два инструмента и този, който й беше приоритетен беше арфата.
МОДО: А имате ли си любим Концерт на възглавници?
Никол: Да. (изважда си папка със запазени програмки от всички концерти)
Мария: Събираме си програмите. Разбира се, концертът с арфата – беше толкова нежен и вълнуващ, искрено се надявам пак да го повторите. Тогава още нямах поглед върху арфата и затова искам пак да го видя, вече от друга гледна точка.
МОДО: А какво всъщност харесвате в Концерт на възглавници? И кой е най-яркият ви спомен?
Мария: Харесвам това, че децата много свободно могат да правят каквото искат: кой да танцува, кой да рисува, най-малките се опитват да ходят, да пипнат инструментите и това все пак си е предизвикателството на организаторите. Но мисля, че много добре успявате да намерите златната среда – докъде може и докъде не. Те, децата така се възпитават. Най-яркият ни спомен е от Зоо концерт на възглавници с всичките истории и приказки за животните и Косе Босето. Правихме си сценка по време на концерта, докато слушахме.
МОДО: Усещате ли промяна в детето, откакто идвате на концертите?
Мария: Всъщност това ми хареса на мен, че Концерт на възглавници е един вход към класическата музика за Никол и покрай нея и аз се запознавам с класическата музика и различни инструменти.
Петър: Много е хубаво, че е по нетрадиционен начин и че е с млади хора, защото децата чувстват по-младите хора по-близки, няма го този страх и стрес. Защото, наистина, има много добри музиканти, педагози, но първоначално, като трябва да зарибиш децата, по-добре е да се използват млади хора, заради манталитета и разбирането. По-лесно им е да ги усетят. Не да попаднат на някой, който си знае: „Учи! Стой! Не мърдай! Слушай! Запомняй!“.
Мария: При вас се казва: “Хайде да покажат децата на родителите какво се прави на концерт – пази се тишина.” Другото, което на мен ми прави впечатление, са сценариите, които измисляте. Винаги има някаква приказка, някаква история, свързана с музиката. И дори да не е директна връзката с произведението, защото все пак са малки да го осмислят, се опитвате в контекста на приказката да прокарате всичко. Ох, пак ми идва да спомена Зоо концерт на възглавници – в него наистина беше показано всичко, което ми харесва при вас. Също така и Оперния концерт на възглавници много ми хареса.
Никол: И на мене. Всъщност тези двата са ми любими. (Никол ми дава програмките от Концерт на възглавници за флейта, арфа и маримба и Оперен концерт на възглавници.)
МОДО: Ако трябва да измислите концерт на възглавници, какъв ще е той?
Мария: Ще включва задължително маримба, арфа и флейта. А в самия сценарий ще има някой танц, ще има някаква част, в която децата ще бъдат поканени да танцуват заедно. Сега ми хрумна, че може водещият да показва определени стъпки и всички деца да ги повтарят и така да направят един танц всички заедно.

Неусетно разговорът ни стига до своя край и с огромна усмивка Петър решава да ни разкаже нещо, което умишлено е пазил за финала.

Петър: Аз ще ви разкажа една хубава история, за която имате голям принос. Наскоро имах юбилей и Никол ме изненада като ми изсвири Happy Birthday. Тайно го е разучавала вкъщи, докато мен ме няма.
Никол: Слушах го на слушалки, за да не разбере!
Петър: Изпълниха го с един неин приятел: тя свиреше, той пееше. Много ме изненадаха, а и такъв синхрон направиха, че всички бяха възхитени.
Никол: И „Ода на радостта“ изсвирихме.
Мария: Много бяха сладки.
Петър: Аз бях изумен.
Мария: И без да предупреждават. Играеха си и като им казах, че е време за тортата, тя отиде, седна, той взе микрофона и стана. Затова искам да благодаря на Модо, че ни дадохте възможността да се докоснем до много неща – най-различни музикални формати за деца и ви желая вдъхновение и време за почивка. Трябва да се редуват нещата, за да можете да се чувствате прекрасно.
Петър: Аз само ще ви кажа, че като правите нещо с любов, то отгоре някой гледа, помага и всичко става по-добро.

Интервюто взе Диди Бранкова, координатор на Концерти на възглавници.
Фотография: Минко Минев, http://minkominev.com


Семейство на месец Октомври 2015

10.2015


Семейство на месеца
“Светът е изпълнен с вълшебство…”

MG_4284


МОДО: На колко години си, Преси?
Преслава: На десет, официално от няколко дни. Рождения ден си го празнувах на Майсторския клас и си прекарах много хубаво. Там първоначално се записах на арфа, после смених с пиано. А за края подготвихме и изненади.

Модо България организира двуседмична лятна програма за напредналите ученици в Детския eкостационар на Витоша. Майсторският клас е част от многото музикално-образователни програми на културната организация.

МОДО: Откъде разбрахте за Концерт на възглавници?
Преслава: От Катето.
Валя: Наша приятелка. Детето й ходи в Музикалното училище при вас.
МОДО: Кой беше първият концерт, на който присъствахте?
Преслава: Концертът на Street квартет през лятото. Свириха произведения на Моцарт.
Валя: Общо взето, оттогава не сме пропускали концерти.
Преслава: А, не, пропуснахме онзи с животните!
Валя: Един път ни се случи, защото не бяхме в София.
МОДО: А кой е любимият ви концерт?
Преслава: Любимият ми концерт е първият ми концерт!
Валя: Да, и на мен, но като цяло всичко на Street квартета, свирят наистина невероятно.
МОДО: А на теб, Преси, кои са любимите ти инструменти?
Преслава: Цигулка и пиано.

Преслава ентусиазирано говори за уроците си по цигулка и за съвсем новата цигулка, с която свири отскоро.

МОДО: Защо класическа музика? Как избрахте точно това занимание за Преслава?
Преслава: Аз ще отговоря! Имахме в училище карнавал и една от моите съученички свиреше на цигулка, поисках и аз да се науча да свиря.
Валя: Пееше в Детския радиохор към БНР. Още като беше пета група в детската градина, я харесаха, но тя се отказа. Не се отказа от музиката, а само от заниманията там.
Преслава: Не, аз се отказах заради солфежа. Там много ни мъчеха, тук е различно.
МОДО: А каква музика слушате в ежедневието си?
Валя: Аз, общо взето, всякаква музика слушам, може би само джаз много-много не слушам. Най-любимият ми стил е ритъм енд блус.
МОДО: А в детството ти каква музика слушахте вкъщи?
Валя: Имам по-голям брат, той слушаше метъл. На мен обаче само баладите ми харесваха.
МОДО: А какви други концерти посещавате?
(Двете едновременно започват.)
Валя: Посещаваме различни концерти на Радиооркестъра.
Преслава: На Дисни музиката и „Властелинът на пръстените” в Арена „Армеец“.
Валя: Коледното матине и много други.
МОДО: А кое е това, което ви харесва в Концерт на възглавници?
Преслава: Че има възглавници, че всичко се обяснява много добре и също така след концерта с останалите деца се заравяме под възглавниците.
Валя: На мен ми харесва, че е освобождаващо. Не е строго и с правила да не се движиш.
Преслава: Ние с мама много се караме, по цял ден се караме, но като отидем на концертите, спираме. Мама слуша музиката и аз също. И има мир.
МОДО: Ако трябваше да измислите концерт на възглавници, какъв щеше да е той?
Валя: На полянка, на открито. Нямам претенции за инструментите – колкото повече са, толкова по-добре.
Преслава: Моят концерт ще е също на полянка, аз ще свиря соло на цигулка и ще имам вълшебни сили, и ще карам всички останали инструменти сами да свирят. Но всъщност всички учители, които познавам, ще свирят на някои от инструментите.

Привършвайки нашия разговор, Преслава се отнася в земите, където всичко е възможно. Пожелава на Модо да създаде верига за музикални бонбони, музикални дрехи, да се премести в огромен замък и да има собствена телевизия. И най-важното – тя самата ще заема главна позиция в този бъдещ музикален свят. Слушаме я и си записваме, за да не пропуснем нещо важно. А тя е сигурна, че нещата ще се случат и през цялото време усмивката не слиза от лицето й.

Интервюто взе Диди Бранкова, координатор на Концерти на възглавници.
Фотография: Минко Минев, http://minkominev.com