Семейство на месеца
““Наистина ли нямам пропуснат Концерт?””
Концерти на възглавници са в края на своят пети сезон и преглеждайки снимките и спомените от миналите ни събития, забелязваме, че има едно лице, което присъства почти навсякъде – абсолютният ни рекордьор за сезон 2013 – 2014, без нито един пропуск, Снежана Иванова. Решихме да я поканим при нас, в музикалната къща на Модо, заедно с нейния съпруг Темелко и малкия Атанас, за да опознаем по-добре едни от най-запалените ни почитатели, които единодушно избрахме за семейство на месец април.
Снежана: Наистина ли нямам пропуснат Концерт? Ами да, винаги когато мога, ходя.
Темелко: Странно, че сме уцелили почти всички пъти, в които не сме били болни. Един концерт сме изпуснали със сигурност, защото стигнахме до входа, но Атанас кашляше и решихме да не влизаме.
Диди: А кой е първият Концерт на възглавници, на който сте били?
Снежана: О, не помня. Беше отдавна – преди година и половина, даже повече.
Диди: А как разбрахте за Концерт на възглавници?
Снежана: Като всички родители днес, и аз силно се интересувам от концепцията за ранно развитие на децата и смятам, че музиката по някакъв начин може да помогне за развитието на детето – независимо дали е класическа или някаква друга. Затова започнах да търся различни музикални занимания. Бях ужасена от някои от тези, които намерих. Но търсейки из центрове, занимаващи се с музика по интернет, попаднах на Концерти на възглавници и оттам на Модо. И решихме да опитаме.
Диди: Кое ви харесва най-много при нас?
Снежана: Хареса ми това, че нямаше лоши лелки, които гледат лошо детето ми, когато става и се разхожда. Не ми го водеха за ръка и да ме гледат укорително, че на година и половина не съм го научила да седи на едно място един час, без да мърда. А и малките детайли – това, че има възможност да рисуват и не просто на бял скицник, а на листове с форма на нота. Детето много се забавлява, а и Работилницата много му харесва. Там му се получават една част от нещата, други – не, но се забавлява.
Диди: Кой е любимият ви Концерт на възглавници?
Темелко: Тя е ходила на повече от мен.
Снежана:Концертите с нетрадиционни инструменти. Любимият ми може би е Концерт на възглавници за флейта, арфа и маримба – понеже никога не бях виждала маримба на живо и така успях да видя. Пианото го виждаме навсякъде, а този вид инструменти – не. Тези концерти ми харесват най-много, защото са различни.
Диди: А любими инструменти имате ли?
Снежана: Атанас обръща внимание на инструментите, които не познава, а ако успее – и да се добере до тях. (след Концерти на възглавници, децата имат възможност да посвирят на инструментите, които са били част от програмата – бел. Модо).
Темелко: На мен са ми пиано и нещо електронно, да кажем – синтезатор. И цигулка също, въпреки че не мога да свиря. Вкъщи имаме и една китара. Изчаквам Атанас да порасне малко и планирам заедно да се учим на китара.
Разговорът ни постепенно премина от Концерти на възглавници към музиката и влиянието й върху хората. Снежана и Темелко се запознават в университета, където и двамата изучават информатика – още оттогава са заедно. На пръв поглед са традиционалисти – Атанас е кръстен на дядо си – но всъщност са любопитни и готови да изпробват нови идеи.
Темелко: По принцип аз имам по-голям афинитет към музиката. Занимавам се с точни науки, но съм свирил доста на пиано. Обичам да слушам музика и вкъщи имаме и пиано. Държа детето ми да има някаква представа от музиката – тя дава обща култура. Малко или много, музиката също е математика. А и ние сме хората, които трябва да му дадем някакви насоки в живота, за да може после той да си избере по какъв път иска да поеме. Така че по-добре да има повече избори, отколкото по-малко.
Снежана: Не държа детето ми да стане музикант или да се научи да свири на пиано или на друг музикален инструмент. Ако пожелае – да, добре. Искам просто да е емоционално развит човек – добър човек. А и всъщност има резултат от всичко това. Например аз останах изключително радостна от възмущението на Атанас, когато разбра, че не мога да свиря на пиано. Каза ми: “Уф, бе, мамо, как така не можеш да свириш на пиано? Спокойно, ела, ще ти покажа!” и започна да натиска пръстите ми по клавишите на пианото с нотите на “Мила моя мамо”, което само по себе си показва, че музиката е станала част от неговия живот. Често слушаме Вивалди вкъщи и при четирите годишни времена той рисува. И щом е пролет той рисува концентрирано. Изведнъж се сменя картинката на компютъра, с нея и музиката. Чувам го: “Лято, не ме закачай!” И започва да рисува лято. Което за мен означава, че има смисъл от музикалните занимания.
Диди: Говорейки за музикални занимания, да ви попитам как разбрахте за Малкия музикант?
Снежана: Посещавахме занималнята Music Circle при Цвети и след като тя спря, разбрахме, че вече я има в подобна форма. Искам Атанас да се запознае с различни музикални инструменти, а ние вкъщи имаме почти от всички видове и бабите като дойдат на гости, той им ги раздава застава пред тях и дирижира, както Цвети го е учила: тук по-силно, тук по-тихо и т.н.
Диди: А свирите ли заедно с него?
Темелко: За мен пианото, т.е. свиренето е начин да избягаш за малко от действителността, да се разтовариш. Опитвам се да свиря с него по принцип, но не ми се отдава преподаването, тъй като нямам голямо търпение да повтарям по няколко пъти едно и също нещо.
Снежана: Той, Атанас, издебва, когато татко му не е вкъщи, отива в стаята с пианото и казва: „ Сега аз ще свиря!“ И започва така да дрънка, че, ако баща му го види, ще му се скара.
Темелко: Винаги го разкривам – следите остават.
Диди: А какво мислите за пътешествията, които правим този сезон в Концерти на възглавници?
Снежана: Имат ефект. Миналия път пропуснах, бях ги пратила само двамата и Атанас се прибра и ми каза: „А пък днес беше за Полша.“ (интервюто е взето след Шопенов Концерт на възглавници – бел.Модо)
Освен Концерти на възглавници, Снежана, Темелко и Атанас посещават и програмата за малки деца Малкият музикант. И са едни от първите, които празнуваха при нас Музикален рожден ден. В края на разговора ни пожелаха успех и да започнем да записваме концертите като предавания, за да можем след време да ги гледаме и да си спомняме.
Интервюто взе Диди Бранкова, координатор на Концерти на възглавници.
Фотография: Тодор Атанасов, Минко Минев и Христо Бояджиев
