Семейство на месец Декември

12.2014


Семейство на месеца
На гости на семейство Михайлови

pillow-family-december


Валери: Мамо, мамо, къде е тати?
Златина: Ами не знам, отиди да го потърсиш. Чакай да си взема едното бебе при мен.

Златина и Иво са горди родители на цели четири деца – Марин на пет години, Валери – на три и близнаците Тео и Сиa, които скоро ще направят два месеца. Интервюто със Семейство на месец декември се проведе в техния дом, за което сърдечно благодарим.

/Влиза фотографът Минко Минев/
Минко: Докато стигна до вас всичко се получи като магия. Не съм звъннал, а вратата се отваря, не знам на кой етаж трябва да отида, а ме посрещат на стълбите.
Златина: Сега е много важно да продължи тази магия като направиш така, че на снимките всичко да изглежда идеално подредено. А Валери къде е?
Пепи: Валери е там отдолу, под бюрото, играе и се крие.
Златина: Защото броя и си викам: “едно дете ни липсва”.

За отглеждането на децата им помага детегледачката Пепи. Понякога тя води Марин и Валери на уроци при Деси Маркова в програмата на Модо “Малкият музикант”. Домът им е красив, уютен и изобилства от легла… като в къщата на седемте джуджета.

Диди: Валери, а не теб кой ти е любимия музикален инструмент?
Валери: Фиейта.
Златина: А на какво искаш да свириш? Нали искаше… Недей повече с тази флейта, виж събуди Сиa и сега ще се разплаче.
Валери /към плачещото бебе/: Ти защо плачеш? Недей да плачеш. Няма смисъл да плачеш.
Диди: А при Деси на какво свириш?
Валери: И на фиейта. Къде е Тео? Искам да го цункам.
Златина: Марин ходи с голямо желание при Деси. Той самият иска да свири на пиано от двегодишен. Събуждаше се, оставяхме го на леглото и започваше да свири на едно малко пиано. Ние го водихме на три и малко на уроци по пиано, но тогава ни казаха, че е малък.
Златина: Кажи, мамо, там дето ходите на Малкият музикант интересно ли е?
Валери: Не е малък, ГОЛИАМ музикант е.
Златина: А интересно ли е?
Валери: Да.
Златина: А какво правите?
Валери: Играем.
Златина: Много са хубави тези неща, на мен ми харесва всъщност, че подхода ви в обучаването по музика е различен , т.е. с някакви неща за деца. Между другото, много ви е готина музикалната къща, много яко сте го направили.

Някой бута нещо. Заподозрените са двама – Минко и Валери.

Минко: Не бях аз.
Златина: Ще стоим и ще те гледаме обвинително.
Валери: Да ти напиша ли някакви букви, Диди? Ще ти напиша моята.
Диди: А какво им харесва на тях двамата по ваши наблюдения на Концерти на възглавници?
Иво: Когато има някаква актьорска игра, много ги ангажира.
Диди: Всъщност, на колко концерта сте били?
Златина: На много сме били, защото миналата година мисля, че сме покрили поне 70% от концертите, а тази година не сме изтървали нито един. А и преди това сме ходили, така че сигурно са поне 10-15. Възможно ли е да са толкова?
Диди: Може, може и повече да са.
Златина: Я да видим…

Златина донася програмите на всички концерти, на които са присъствали – един голям куп, а се оказва че това далеч не са всички, които имат.

Диди: А любимите ви концерти кои са?
Златина: Маринче, я кажи кои са ти любимите Концерти на възглавници. Не искаш, аз ще кажа тогава. На мен всичките концерти ми харесват особено като има… спомням си един концерт с една флейта, свиреше се джаз, една дама беше. Виртуозния май беше, тогава, когато се редуваха различни музиканти и влизаха от различни краища. Тогава стана голям купон и децата танцуваха много и тя се разсвири на флейтата и стана, абсолютно парти стана. На този те нашите бяха хукнали да танцуват, много се забавляваха. Но всичките концерти са много хубави, не мога да кажа кой ни е “най”. Ние сме изтървали тези с маримбата или поне аз не съм ходила на него. Ти ходи ли на него?
Иво: Да, да, ходих.
Златина: На теб кой ти е любимия концерт?
Иво: О, не, аз не знам, аз съм късопаметен.
Златина: Този, които беше във Военния клуб, претъпкания, беше много забавен. Диригента (Жорж Димитров, бел. ред.) много хубаво комуникираше с децата и после си поговорихме с него. Самият концерт беше супер забавен с животните. Мисля, че този концерт може да го повтаряте и да го повтаряте – няма да омръзне. Нещо друго, което много ми харесва е колонката, която правите в Дневник с обяснение за дадения концерт.

Минко /към Марин/: Издебнах те. Най-после те снимах!

Диди: А какво още искате или очаквате от Концерти на възглавници?
Златина: Какво искаме да видим ли? Орган, макар че не знам дали не можете да ги направите в зала “България”.
Иво: Честно казано, понеже нашите деца като сме на концерта щъкат на всякакви посоки, съм се чудил дали не може да се организира някак си хем те да могат да си играят и да тичат, хем който иска да слуша да си е отпред и да си слуша. И по-скоро съм си мислел за обособяване на някакъв кът да играят и да лудуват. Кът за игра и кът за слушане. Защото няма как да ги спрем за 45 минути да щъкат. Обаче нали ние искаме да им предоставим възможността, който иска да се възползва от това нещо. И всъщност това ми се е въртяло като идея в главата. Като някакво успокоение за родителите. Хората нямат тази нагласа да ги пускат по време на концерта – трябва да стоят и да слушат. Защото аз ги оставям нашите, то аз и не мога да ги спра, но имам предвид много хора си дърпат децата: “седни, слушай, стой тук”. А за мен е важно те да чуват, като им хареса нещо ще се спрат и ще се заслушат. Не при всички я има тази нагласа, за свободата на децата.
Златина: Аз пък си мисля, че е хубаво хората като ходят на концерт да учат децата си, че са на концерт, а не че са отишли в парка да поиграят и някакви хора там междувременно решили да посвирят.
Иво: Да, де, но зависи от възрастта.
Златина: Дори от възрастта. Просто това, което аз си мисля е, че ако има някакъв такъв игрив елемент, някакви актьори да изкачат оттук – оттам, ще е интересно. Защото аз примерно им обяснявам разни приказки като съм с тях. И като им разказвам виждам по лицата им, че си изживяват емоцията. Аз абсолютно си измислям, защото също съм музикално прохождащ и се уча с тях. Така е, кой ни е обръщал на нас такова внимание на класическата музика като сме били малки?! “Класическата музика е за пенсионери.” Аз в училище разбрах, че не се пляска между отделните части на произведение, а чак накрая.
Иво: Може да направите табели на Концерти на възглавници като например “Пляскайте”.
Марин: Пляскайте де, пляскайте!
Златина: Те децата ще се забавляват на тези работи. Някакви табелки с картинки.
Валери: Плиаскайте!
Златина: Това, което на мен много ми харесва в Концерти на възглавници в, че накрая могат да пипнат инструмента и всъщност да видят, че това са съвсем нормални неща както да вземеш дъвка от магазина. Можеш да свириш на пиано или на цигулка и те са толкова достижими! Не е нещо, което много малко хора правят. А, и още нещо: няма да е лошо да има някакво образоване за родителите. Много ми е интересна музиката, но за мен няма музикално обяснение.

Диди: А сега нещо, което не е свързано с Концерт на възглавници. Какво работите?
Златина: Много музикална професия работи г-н Михайлов.
Иво: Дам, точно така. Аз съм финансов мениджър в смисъл такъв, че управлявам разни пари.
Златина: А аз съм управител, управлявам разни хора. Сериозно, аз работя в една компания за устойчиво развитие (denkstatt България – бел. ред.) и ние сме малко като бели лястовици в България, защото устойчивото развитие на запад го има, в България – “какви са тези работи”. Нашата задача, на екипа, е да повишаваме качеството на живот, нашия живот и това на децата ни – супер интересна работа. Нещо като това, което правите вие – децата да бъдат с родителите си в такава среда е част от повишаване качеството на живот.

Интервюто е към края си, а Минко продължава с безплодните си опити да снима всички накуп.

Минко: Дали ще мога да ви снимам всичките или поне част от вас…
Иво: Хайде да опитаме, момчета елате…
Минко: …елате да набиете баща ви!
Иво: Недей, че наистина се случва!
Златина: Децата от майтап не разбират. Вижте, ето там, едно гълъбче излетя. /Снимката става./

Интервюто взе Диди Бранкова, координатор на събитията на Модо.
Фотография: Минко Минев, http://minkominev.com



Leave a Reply

Your email address will not be published.

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>