Семейство на месец юни 2015

06.2015


Семейство на месеца
“Китара, разбира се!”

pillow-june-15-fom


За издигането на най-високата кула в Дубай, Бурдж Халифа, са били нужни цели шест години. Е, на нас чак толкова време не ни трябва. С помощта на малките Момчил и Свилен направихме най-високата кула… от възглавници, и стана само за десет минути. Докато двамата малчугани я донагласяха и проверяваха дали няма да падне, ние седнахме с техните родители – Надежда и Христо – да си поговорим за музиката и да опознаем нашето семейство на месец юни.

МОДО: Как разбрахте за Концерти на възглавници?
Надежда: Преди две години някой ми изпрати линк, мисля че беше моя приятелка. Беше съвсем случайно, но веднага отидохме и всъщност от тогава идваме. Доста концерти сме пропускали, но идваме винаги когато можем.
МОДО: Помните ли първия концерт, на който присъствахте?
Надежда: Аз не си спомням.
Христо: Аз също.
Надежда: Но любими имаме много: най-първият на Брас квинтета (Брас концерт на възглавници, на 23-ти февруари 2014 г. – бел. на МОДО), после Карнавала на животните, Новогодишния концерт във Военния клуб през 2013 г. От последния сезон много ми хареса Оперният концерт. Беше страхотно направен за деца, като много увлекателна приказка.
Христо: На мен много ми хареса концертът в книжарница „Хеликон“. Там беше много разчупено и много хубаво се получи. (говорим за Вип концерт на възглавници – бел. на МОДО).
Надежда: Другият, за който се сещам, беше Приказен концерт на възглавници.
МОДО: Кои са нещата, заради които ни харесвате?
Надежда: (с въздишка) Много са! Самата идея – музика на възглавници – предполага доста по-неформална обстановка и това според мен освобождава и родителите и децата да се чувстват комфортно на самия концерт и да попиват музиката, без да трябва да стоят мирно и вторачено по време на изпълненията, без да са притеснени. Харесва ми това, че музиката е поднесена увлекателно, почти винаги е с някаква история и има връзка между музикалните произведения. Също – че се подбират не само най-популярните произведения, но и такива, които дават информация за нови неща. Самите музиканти винаги са страхотно лъчезарни и им личи, че свирят с удоволствие – това страшно зарежда децата и ги увлича в музиката.
Свилен: Ела в нашата къща. (Свилен и Момчил се чуват из под възглавниците)
Христо: Аз сигурно ще повторя всичко това, но с други думи. Първо ми харесва, че се взима предвид характерното за публиката, т.е. че публиката не може да стои на едно място и не трябва да стои на едно място. Така музиката се поднася по начин, съобразен с децата. Въпреки че понякога не личи, че слушат, според мен попиват всичко. Ако от рано започнат да ходят на „сериозни“ концерти, има опасност да я намразят, а така вероятността е по-скоро да я заобичат.
МОДО: Как би изглеждал вашият Концерт на възглавници?
Надежда: Много трудно си го представям да е нещо по различно от това, което е в момента. Много съжалявам, че изпуснахме концертите с акордеон и китара и затова ми е любопитно да чуя концерт в такава комбинация.
Христо: Това, което правите – в този формат и в толкова голяма зала – е нещо, което определено работи. В допълнение бих казал, че може да има нещо закачено по стените или музикантите да са облечени по някакъв определен начин.
МОДО: Слушате ли класическа музика в ежедневието си?
Надежда: Десет години съм свирила на пиано в училище, но беше много отдавна. Нямам музикално образование, не съм се задълбочила в тази посока, но определено ми е останал интересът към музиката. Знам, че това е много важно за децата и ако се започне от рано, ще имат любов към музиката. Всъщност слушаме разнообразни стилове, но и класическа музика.
Христо: Аз не слушам, признавам си. Благодарение на жена ми започнах да се запознавам с музиката и мисля, че Концерти на възглавници много ми помагат.
МОДО: А любимите ви инструменти кои са?
Христо: Момчи в последно време много се запали по китарата. Даже си купихме. И на мен ми харесва като звучене. Така че нея посочвам за момента.
Надежда: Много са. Освен пианото, което си ми е втора природа, много обичам орган. В тази връзка – концертът с клавесин беше много интересен. Харесвам още арфа и духови инструменти. Свилен, малкият ми син, също има ясни предпочитания. Като кажа, че ще ходим на концерт, ме пита: “Дали ще има барабан?”
Христо: Да, предпочита ударни инструменти.
Надежда: На него любими са му барабан и акордеон. Всеки си има любими инструменти, така че вкъщи си правим концерти.
МОДО: Свилене, а ти имаш ли си любим инструмент?
Свилен: Тромпет.
Христо: Момчи, а на теб кой ти е любимият инструмент?
Момчил: (от върха на кулата) Китара, разбира се!
МОДО: Виждам, че двамата имат интерес към музиката. Мислите ли да ги запишете да учат някакъв инструмент?
Надежда: Така е, много са любопитни към музиката. Някъде преди около две години, така, на шега попитах Момчи дали има желание да свири на инструмент и оттогава от време на време повтарям този въпрос. Отговорът му последно беше: „Китара!“. И затова всъщност преди два месеца започна да ходи на уроци в Модо. При него изглежда, че е много траен интерес и се надявам наистина да продължи. Нямаме никакви амбиции, просто е голямо богатство.
МОДО: За други проекти на Модо чували ли сте?
Надежда: Музикално училище е много интересен проект. Усещам, че е по-скоро мое желание засега и искам да ги усетя децата дали клонят натам, за да им предложа и тази възможност. Имаме познати, които го посещават, и те са страшно доволни и много впечатлени.
МОДО: Говорейки си за интереси – обичате ли да пътувате?
Надежда: Обичаме, но малко трудно се организираме. Като цяло повече пътуваме из България, за да виждаме роднините си.
Христо: Като порастнат още малко децата, ще тръгнем по света.
МОДО: Имате ли си места, които много искате да посетите?
Надежда: Аз имам една мечта: Ирландия. Всъщност си бяхме организирали пътуването до Ирландия – беше първата година след като се оженихме, като част от сватбеното пътешествие. И тогава разбрах, че съм бременна. Препоръчаха ми да не летя и си казахме, че това е знак, че бебето иска да дойде с нас в Ирландия, но да има спомени от там. Затова сме решили, че ще отидем там, но след като Момчил порасне достатъчно.
МОДО: Харесват ли ви културните пътешествия с Концерти на възглавници?
Надежда: Да, много. Научаваме доста нови неща, например в книжката за Германия прочетох за катедралата в Кьолн, където сме ходили и се качихме до върха. Тогава бях бременна с Момчил и той пътува със самолет, без да знае. Но от книжката разбрах всъщност колко дълго е строена. Много ми харесва да чета любопитни факти за някоя държава.

Нашето семейство на месец юни са членове и на Клубната програма на МОДО, за която споделиха, че е допълнителн стимул да ни посещават. Тя допълнително ги кара да се чувстват част от нашето голямо музикално семейство. Накрая се разделихме с обещанието да продължаваме да сме толкова ентусиазирани и да пазим детското в себе си.

МОДО: Как измислихте имената на момчетата?
Христо: Много трудно.
МОДО: С гласуване?
Христо: Имаше, но беше само между нас двамата.
Надежда: Категорични бяхме, че искаме имената да са нещо, което е важно за нас. Без да се съобразяваме с очакванията на другите. Искахме да са български, да не са стандартни и често срещани, да имат значение. Всъщност Момчил означава „желана мъжка рожба“, което и беше. Свилен е мек като коприна, но всъщност с памук ни вади душата. Надявам се, че и те си ги харесват.

Тук кулата от възглавници се срутва и малчуганите падат в ръцете на родителите с. Разделяме се големи усмивки и очаквания за нови музикални приключения.

Интервюто взе Диди Бранкова, координатор на Концерти на възглавници.
Фотография: Минко Минев, http://minkominev.com