Семейство на месеца
“…щом ви има вече почти 5 години, значи правите нещо много хубаво.”
Мечтаейки за пътешествия с колело из кътните улички и красиви местности на Тоскана, из планинските кътчета на България, както и практикувайки йога, животът на нашето семейство на месеца е изпълнен едновременно с приключения, хармония и спокойствие от заобикалящата ги природа. Йоана, Мирослав и малката Мирянка се съгласиха да си поговорят с нас не на случайно място, а именно във Веда Хаус, където се почувствахме почти като че ли бяхме седнали на възглавници насред някой от нашите концерти.
Диди към Мирянка: На колко си години?
Миряна: На осем.
Йоана: На една година и осем месеца.
Мирослав: Но осем и е любимо число. Винаги като я питаме нещо казва осем.
Йоана: А за цвят – синьо.
Диди: Как избрахте името й?
Мирослав: Трудно.
Йоана: Ами той е Мирослав, майка ми е Мариана и направихме микс от двете. После пък се установи, че е комбинация от нашите двете имена – Мирослав и Йоана.
Мирослав: В последствие осъзнахме, че е така. Не е било нарочно. Искахме да е някакво по-различно, не като останалите. А и да е хубаво, благозвучно и българско.
Йоана: То май не е много българско.
Мирослав: Е, славянско е, има български мотиви.
Йоана и Мирослав се запознават, работейки заедно по нов проект. Той е програмист, а тя – финансов организатор. Продължавайки нашия разговор разбираме, че това да си затворен в офис не означава, че през другото време не можеш да си напълно отдаден на природата и на това, което тя крие. През месец март се навършва точно една година от първото посещение на Концерти на възглавници за нашето семейство и от тогава до днес те не мислят да спират да бъдат наши верни фенове.
Диди: А откъде знаете за Концерти на възглавници?
Мирослав: От жена ми.
Йоана: Някой приятел ви беше харесал във фейсбук и видях. Заинтересувахме се и тръгнахме редовно. Ако знаех по-рано и по-рано щяхме да тръгнем, тя беше на 9 месеца тогава. Ние я водим по всякакви мероприятия.
Диди: А кой е първият концерт, помните ли?
Йоана: Акордеонен Концерт на възглавници, преди почти една година.
Диди: А любим концерт имате ли?
Йоана: На мен ми е любим Вълшебния Концерт на възглавници. Първо, защото музиката беше много хубава, Мирянка беше много спокойна и през цялото време стоя и слуша. Второ – че вече беше пролет и от всички тези неща накуп имам много хубав спомен.
Мирослав: Аз принципно нямам концерт, който да не съм харесал. Може би Акордеонния ми хареса най-много.
Йоана: Като първо усещане ти се е запечатало.
Мирослав: Да, а и плюс това беше много интересно, защото акордеонът е много странен инструмент за класическа музика.
Диди: Кое ви харесва най-много в Концерт на възглавници?
Йоана: Това, че можем да ходим с детето.
Мирослав: Това, че не се стои на столове, че в голямото отворено пространство може да оставиш детето да приема нещата по свой начин. Аз съм много впечатлен и от хората на концертите, които каните, че не са някакви случайни, ами са известни личности и че идват и се съгласяват да свирят пред толкова деца. Сещам се за италианеца и клавесина сега.
Диди: А за клубната програма какво ви е мнението?
Йоана: Много ми харесва, че не се разправяме с билети, въвеждам кода и готово.
Мирослав: Преди това не сме били някакви почитатели на класическа музика.
Йоана: Сега покрай малката се запознаваме с нея. Харесва й се, определено. Мирянке, я кажи вие какво играете с тати вкъщи? Какво танцувате?
Миряна: Мама кажи.
Йоана: Мама ли да каже?
Мирослав: Танцуваме валс с нея. (Миряна повтаря “уалс”). Всъщност, ние тръгнахме на концертите заради Миряна. Просто й харесва. Всичко е свързано с музика. Обикновено като чуе музика започва веднага да танцува, винаги реагира и ни кара да пеем.
Йоана: Да, постоянно иска да пеем. Преди да можеше да говори, ни правеше специален знак, който означаваше – “пей”!
Мирослав: Не знам как се получи това, въпреки, че като бебе много и пеехме.
Йоана: Аз не знаех много песни.
Мирослав: Даже някои си ги измисляхме. Те не са кой знае какво като текст.
Йоана: Тя някой път ми казва – изпей ми песен за картофа, а аз не знам песен а картофа и измислям. Сега чакам пак да пуснете Пеене на възглавници отново.
Йоана следи образователните и забавните проекти на Модо доста подробно и планува да организира след време Музикален рожден ден при нас, а също така и да запише на уроци по пиано както Миряна, така и….Мирослав. Самият той каза, че няма търпение това да стане, защото винаги го е искал. Двамата имат приятели от различни краища на света, които винаги са се чудили как в България хората не знаят да свирят на поне един инструмент и затова са си обещали това да се промени.
Диди: Любим музикален инструмент имате ли?
Йоана: На мен контрабаса много ми харесва затова нямам търпение за Контрабасовия Концерт на възглавници (интервюто бе взето преди този концерт).
Мирослав: На времето исках да свиря на барабани, на китара, но сега може би ще започна заедно с Мирянка да се уча на пиано.
Диди: Какво бихте променили в Концерти на възглавници?
Йоана: Почти нищо, по скоро бих добавила повече актьорска игра – особено като има концерти с приказки като Коледния (т.е. Андерсеновия) и Бабар или самите музиканти да играят. Децата не гледат презентациите. А също така много ни харесва идеята за Концерти на възглавници на открито за през лятото, дано успеете да го измислите тази година.
Диди: Имате ли си любимо място?
Йоана: Да, Родопите.
Мирослав: Но с колелета.
Йоана: И без колелета ни е хубаво, но с колелата е най-хубаво.
Разговора ни приключи с обещание за чаено парти в Музикалната къща на Модо и пожелания всичките ни идеи да се реализират и да срещаме по-малко пречки, завист и злоба.
Йоана: …но щом ви има вече почти 5 години, значи правите нещо много хубаво. Маме, ти на възглавници обичаш ли да ходиш?
Миряна: Обитам.
Йоана: Да ходим на възглавници искаш ли?
Миряна: Харесва да отием!
Интервюто взе Диди Бранкова, координатор на Концерти на възглавници.
Фотография: Минко Минев, http://minkominev.com
